Искам,да те докосна,но не трябва,искам да те обичам,но не трябва,искам да продължа,но не трябва,искам да падна на земята,но не трябва,искам да се предам,но не трябва,искам да открия истината,но не мога…
Искам да разбера какво трябва да направя утре,но просто не мога,не трябва,защото нито Бог нито дявола не благотворни дръзналия да прекрачи прага на тяхното царство. Искам толкова много неща,толкова много ги искам,но защо не бива? Кой ми ги забранява,лутам се търся,мъча се да не мисля за тях,да не ги искам,да ги заменя,да ги забравя,но те ме преследват,когато се обърна,за да погледна дали не са зад гърба ми и се успокоя,за да тръгна отново на пред се блъскам в тях.
Искам да стана и да си тръгна,искам да се скрия и да заплача,искам да се строполя на земята,но не трябва,никой не обича слабите,никой не им се притича на помощ,когато те сами не я искат,победените са забравени,само победителите живеят вечно,в калта никой няма да ме види,мястото ми е тук,моментът е настоящия,а аз искам ли искам-собствената си свобода,но нея няма кои да ми я даде сама трябва да си я извоювам!
Искам да те целуна,но не трябва,защото ти не го искаш,искам да те прегърна,но не мога тя няма да ми даде,тя е твоя и ти си неин,а аз съм излишната,в любовта място за трети няма…Искам да крещя толкова силно,че накрая небето да се отвори и да ме погълне,за да не те виждам вече,за да не виждам себе си,за да съм далече от всеки от всички от всичко. Искам го,но не мога,седя и мълча,устата ми е заета да придържа буцата заклещила се на гърлото ми,която ми пречи да дишам,която ме задушава,която никога не ме убива,а просто ме мъчи.
Защо както бе казал един неизвестен,но мъдър човек: в живота хубавите неща са или неморални или незаконни или от тях се дебелее. Колкото повече порастваме толкова повече всичко ни ограничава,докато един ден не се превърнем… в какво? В крайна сметка какво ще стане с нас,ще умрем и тези които ни ограничават също ще умрат,но ще дойдат други.
Дали Бог ме кара да искам,а дявола не ми дава възможност,дали аз си преча или вие-другите на мен.Защо трябва да мисля,колкото повече мисля,толкова повече се тровя в своята неспособност в своето безсилия,но сякаш на инат напук на живота,аз продължавам да му се опълчвам,така че един ден и да успее да ме срази,да ме убие,да ми отнеме правото на живот да си каже– Победата не е сладка,исках да поробя духа й,но просто не мога,не трябва даже да опитвам,няма смисъл, тя не би ми позволила.