Без бряг е времето...

Времето! Този дълбок, безбрежен океан, океан по който всичко и всеки е осъден един ден да отплава към неизвестното... към безкрая. Няма спирки по пътя. Течението жестоко и неумолимо те води там където само то ще те намери.

“Без бряг е времето. О, скръбен дял нима аз бих те в брегове сковал?” възкликва героят на Шекспир Хамлет. Oще от зората на човечеството човекът осъзнава, че времето е като огромна тракаща машина, в която сме осъдени да се изгубим. Онзи, който има дързостта да се противопостави бива смачкан, победен. Времето няма начало, няма и край. Никой няма властта да го окове във вериги и да каже: ”Ето, туй е началото, а туй - краят!” Нима аз с моите незначителни 16 години бих могла. Това ще бъде още една загубена битка с Бащата време.

Животът ми е само една капчица от океана. Знам, че и аз както много други ще порастна, ще остарея... ще отпътувам към безкрая. Но понякога стоя и си мисля: ”Няма ли начин да спра това?Не искам да продължавам по пътя по който съм поела!" После се усмихвам на простодушните си мисли: ”Нищо, мое глупаче, не може да спре неумолимия ход на времето. Нищо. Времето лети и никога не спира."

Колко ли хора преди мен са си мислили същото и колко ли хора след мен ще го сторят?Нямам власт да знам и това. Може би след време ще се роди някой, който ще успее да проумее част от същността и замисъла на времето, но не и да го спре. Аз също не мога. Знам само че ми е отпуснат един миг от целия този безкрай и аз не мога да го пропилея.

Но може би така е по-добре, защото ако разбера какво всъщност е времето, ще се опитам да се боря, а това само ще значи, че съм пропиляла този единствен миг, който имам.