Може и да съм малка,за да мисля сериозно,за бъдещето ,но не мога да чакам да порасна,за да стъпя здраво на тази земя,понеже тогава способността ми да стоя изправена,може вече да е закърняла.Може да нямам точна цел,да не знам,какво искам да постигна,но нямам намерение да чакам всичко да се разясни пред очите ми,просто трябва да се рискува да разчупиш сам мъглата,да се пребориш с неизвестното и страха от него.Знам,че тепърва ще се променям,това,което сега ми се струва важно и което поставям на първо място след време може да ми се струва детинско,но просто за момента не е така.Защото животът ние твърде кратък и всеки миг е важен,понякога трябва да се рискува да се тръгне по един от хилядите пътища,което ни предлага живота, трънливи, лъжливи, красиви, златни,кални и колкото по-рано го направим,толкова повече време ще имаме ако сме сбъркали да намерим правилния.Сега искам просто да живея,да не се страхувам,искам да усетя това чудо,за което всички говорят-за живота,може и да съм малка,но това не ме прави неспособна да решавам,още повече когато се засяга моето бъдеще.

Чудото наречено -живот,е в теб и навсякъде около теб.Всеки миг е уникален и никога няма да се повтори.Най-добре може да се почувства,когато не се бърза ,а се изживява всеки един момент.