и др. подобни. . . :: Да бъдем (по-)толерантни – към себе си и към околните

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

03.05.2007 00:21 - Да бъдем (по-)толерантни – към себе си и към околните

Автор: mickeymike90 Категория: Други

Прочетен: 2649 Коментари: 0 Гласове:

Толерантност, уважение, зачитане.....

Сякаш тези няколко думи звучат доста не на място , имайки предвид враждебния свят, който ни заобикаля, разглеждайки хилядите сблъсъци на интереси ( от най-малките, минавайки през по-съществените и стигайки до най-значимите), виждайки и чувайки за десетките примери на липса на каквато и да е толерантност и зачитане на околните....
Изхождайки от тази съвсем не розова „рамка” , която трайно се е настанила в света на възрастните (незачитане и нетолерантно отношение на „големите” към друго-мислещите, към имащите друга ориентация ( политическа, социална, професионална и ... не на последно място сексуална) не сме ли ние самите тези , които даваме един „страхотен” пример за подражание на нашите деца, и ученици...?!Не са ли именно възрастните тези, които трябва да намерят пътя към по-малките, към тези , които утре ще изграждат това общество и ценностите които ще определят битието ....Нали, именно, възрастните са определили нуждата от такъв един ден, ден на толерантност, и са формулирали даже Декларация за принципите на толерантността, написвайки черно на бяло какво е това толерантност.
Не трябва ли всеки един от т.н. „ЗРЕЛИ” мъже и жени ( особено тези, които са родители и другите -решили да дават знания и не случайно носещи името учител /преподавател ) да бъдат тези, които да покажат не само на думи, а и на дела какво означава да си толерантен и зачитащ околните.
Да-а-а, вече чувам реплики, че често тази толерантност има граници и граничи понякога с (не)търпимост...
Но ако самите ние се опитаме ежедневно да покажем такова едно отношение към инакво-мислещите, към хората, с които се налага по една или друга причина да контактуваме, с тези, чиито навици и понякога държание не приемаме ( било то заради различни възгледи или просто от някакви наши предразсъдъци), няма ли да успеем да направим така, че с думите и благосклонното отношение към тях да покажем какво всъщност е толерантност?.... Нима няма да бъде „заразителна” практиката на няколко мили думи, вместо рязкото и понякога грубо отношение към околните..? Нима повишаването на тон ще разреши проблема или ще накара другия да застане зад вас? ...Или пък даже прибягване понякога дори и до по-крути мерки , като кавги, ожесточени спорове и ... саморазправа?Не сме ли твърде много надценяващи себе си, като искаме останалите да имат нашите разбирания, усещания, чувства и мисли?Защо винаги НАШАТА гледна точка е единствено вярната и правилната?Много ли е трудно да се опитаме поне да погледнем и от другата страна-от по-високо, ако се наложи, или пък от времето, когато ние самите сме били недостатъчно осведомени, неориентирани и търсещи отговори на милион въпроси.....А може би сме..позабравили тръпките на тогавашното юношество и сегашното тийнейджърство ни се струва така далечно....
Или просто сме застанали в позицията на ментора ( използвам тази дума, макар че НИКАК не я харесвам ) и налагаме своите виждания, без да се интересуваме от това, че света е направил огромен завой или може би скок, и началото на 21-ви век не може да бъде сравнен с предишния, и още по-малко с времето преди това....
Да се огледаме... първо в огледалото и после около себе си!
Забързаният и много често лишен от романтика живот ни превърна в това, което сме днес....промяната с падането на един строй от преди 17 години бе като бленувана манна небесна , но с отварянето си към света България не успя да постави филтъра , през който да „прецеди” добродетелите на един по-различен от нашия свят , свят , за който мечтаехме, защото бе нещо ново и най-често непознато (човек винаги иска това , което не притежава), а допусна доста повече негативи , отколкото положителни страни....
Гостоприемството на българина се изроди в желание да се привлекат повече чужди инвестиции (което на пръв поглед е нормално ), но комбинирано с безхаберното отношение към природа , съседи и алчност за бързо забогатяване в никакъв случай не може да бъде толерантно...
Коментарите, които сигурно всеки един от нас е правил по отношение на управници , власт-имащи и ново излюпили се богаташи едва ли са убягнали от ушите на нашите деца ....
Желанието да дадем нагледен пример с много доказателствен материал за поговорката „Не на мен да ми е добре, а на Вуте да е зле” доведе до никому ненужни враждебни отношения на работното място, в колектива ( ако може въобще да има такова понятие в наши дни )и в най-обикновени житейски ситуации-
в магазина, в автобуса, по пътя, в училище.....
Да, ето ни и в нашето школо, даскало или училище – онова същото, за което нашите праотци са давали от залъка си да бъде изградено, да просъществува във времето и да дава знания на тези , които идват след нас .Това същото училище, където до преди време (макар и по социалистически) е имало съревнования за по-добър клас , за по-добро представяне , за повече знания ....Това училище , за което след Втората Световна Война страни като Англия, Франция и Германия са дали милиони долари, марки и франкове за да развият , разбирайки , че страна без образован народ е слаба и подвластна на възможни манипулации. Това училище, където използвайки отново знанията придобити в него лесно изчисляваме, че сме прекарали половината от живота си до навършване на пълнолетие...Може ли в това същото училище да има атмосфера на разбирателство и взаимопомощ, да има клас, в който ученици се обучават да бъдат състрадателни, да вдъхват доверие и кураж на всеки, който се подготвя за предизвикателствата на бъдещето. Училище, в което ученици, преподаватели и родители се учат заедно да насърчават развитието на индивидуалните способности и таланти на всеки отделен човек, независимо от различията помежду си – едно предизвикателство за мисълта и възприятията, урок по толерантност и морални ценности. Това може да е твоето и нашето училище, това може да е нашият урок по толерантност, за теб и за всички нас- стига само да помислим малко колко МНОГО бихме спечелили от това, и колко МНОГО губим от всичко останало...От всичко , което е точно противоположно на нормалните , толерантни отношения между нас самите- възрастни , студенти , ученици , деца...
И след като има ден в който да помислим дали сме достатъчно толерантни и уважаващи , да разсъдим върху разликата между изрази като „Кажи ми(моля те) защо точно мислиш така? и „Това са пълни глупости” или „Как може да мислиш и харесваш такова нещо?!”, то със сигурност има и защо да се опитаме да бъдем (по-)толерантни към хората около нас – нищо , че понякога мненията ни се различават , нищо , че света и ежедневието ни са „луднали”, нищо , че прозорците на първите етажи на почти всички блокове ни посрещат с хладно ковано или арматурно желязо ( нарочно употребявам тези думи вместо грубата РЕШЕТКИ ), нищо , че малкото деца на и около 13-14 години , които не употребяват грубия уличен жаргон и псувните , научени или от телевизията или от „бунтарите” на прехода , а изслушват и желаят да научат биват окачествявани като „сухари”, „спек’ли” или „задръстеняци”, нищо , че около нас се шири престъпност и безнаказаност .... Бъдете толерантни към себе си като НЕ ПОЗВОЛИТЕ на пошлостта да влезе в живота ви. Оставете една врата заключена- тази , зад която се крият и напират да излязат арогантността, вулгарността,пренебрежението и голите предразсъдъци. Хвърлете ключа за нея в дълбоките води на морето наречено УВАЖЕНИЕ, или на океана носещ името ТОЛЕРАНТНОСТ.
За да можем да бъдем по-добри, за да живеем по-достойно , за да оставим след себе си не нескончаема гонитба за надмощие и власт , а атмосфера на разбирателство (макар и да няма винаги приятелство), на зачитане другостта и различието (разбира се само , когато не накърняват ничии човешки права и достойнство)
Преди няколко дни попаднах на предадени по телевизията конфликтни случаи от нашето родно училище и ми направи силно впечатление едно изказване на човек работещ в сферата на началното образование -.Думите бяха, колкото прости, толкова и дълбоки и абсолютно верни-
„НЯМА ЛОШИ ДЕЦА, ИМА ЛОШ ПОДХОД КЪМ ТЯХ”-
Тъй като съвсем неслучайно ежедневно се „сблъскваме” с подобни ситуации, то считам, че нашата отговорност е да се опитаме да „слезем” на нивото на нашите деца ,просто защото ние сме били на мястото и в положението (макар и за някои доста отдавна), на което се намират сегашните подрастващи (или по-скоро доста НАДрастващи ни) деца. Не мога, а и нямам правото да пропусна, обаче, огромната роля на родителя , който с държанието си и толерантността си на един зрял и мислещ човек би могъл да помогне не само на преподавателите, но и най- вече на своето дете!Ако това стане, то статии със заглавия от типа на:
„Заляха с фекалии ученичка от Бургас”, „Ученици се саморазправят с бой заради лоши погледи”, „Масов бой на момичета”, „Ученичка с 3 шева на главата след удар със стол” и подобни....
Да-а-а-а, няма как да искаме толерантност в час или училище, след като навън, в „джунглата” оцелява по-силния , по-големия тарикат, по-лесно нагаждащия се и по-големия бабаит( в буквалния смисъл на думата).Ако сме заобградени от фекалии ( в буквалния и преносния смисъл на думата), няма как да не позволим „благоухания” мирис да остане извън класната стая и институцията призована да обучава и дава облика на подрастващите.
Но ако продължаваме така да се въртим в този нескончаем кръг, няма да намерим скоро изхода, а времето, което безвъзвратно ще загубим в кавги и крамоли няма да ни съжали и да намали своя все по-завързан ход, а просто ще ни помете.
Дано поне в деня на толерантността (16.11), да успеем да прескочим рамките на теорията и да пренесем написаното от белите листи на практика в живота, за да бъдем (по)-толерантни към хората около нас и да се опитаме да погледнем поне през един чифт повече очи и да разгледаме света от по-различен ъгъл.
Може и пък да не е толкова различен и невъзприемчив, колкото си го представяме.....Може и да намерим себе си там, или поне част от себе си, а ако оставим първичните предразсъдъци, може и да видим нещо хубаво...

Нагоре

Тагове: околните,