В последно време все повече се удивявам колко самонадеяни и груби могат да бъдат някои хора в желанието си да покажат колко високо стоят в обществената йерархия. В някои моменти те са способни да направят всичко, само и само да изглеждат по-интересно и всички да ги гледат. И в същото време със своето поведение падат в очите на другите хора, като остават интересни само за своя си, малък и ограничен кръг от себеподобни. А всъщност те са едни обикновени хора, като всички нас, само дето искат да изглеждат необикновени, но не успяват.

Възпитанието се състои в методичната социализация на младото поколение. Може да се каже, че във всеки от нас живеят две същества, които, макар да могат да бъдат отделени само чрез абстракция, все пак си остават различни. Едното е резултат от психични състояния, които се отнасят единствено до самите нас и до събитията от нашия личен живот: това е индивидуалното същество.
Другото е система от идеи, чувства и навици, които изразяват не нашата личност, а групата или различните групи, към които принадлежим; такива са религиозните вярвания, моралните вярвания и практики, националните или професионалните традиции, колективните мнения от всякакъв характер. Тяхната съвкупност образува социалното същество. Целта на възпитанието е да установи това социално същество във всеки от нас.

 В последните 15 години арогантното поведение и парадирането с богатство и власт изместиха нормалните човешки взаимоотношения. Тази нездравословна „мода“ е на особена почит сред младото поколение, което с всички сили се стреми да подражава на своите нови кумири.

Въпросът е до къде може да стигне разпадането на моралните ценности в българското общество. Защото със сегашните водещи „ценности“ едва ли ще просперираме в Европейския съюз,където и не очакват кой знае какво от нас.