Ще постна тука нещо, прочетено в „Дневник”, което ме остави с извънредно смесени чувства. Алеко би преработил из основи паметното си произведение “Пази, Боже, сляпо да прогледа”, шопът би казал “нагло като въшка на чело”, а аз не знам точно какво да кажа. Каквото и да е, противно на приказката за лошата дума, от опит знам, че от думи файда няма. Не и тук, не и сега. Никаква файда. Този материал би предизвикал веднага прокуроска проверка, стига да беше излязъл нейде из белите страни. В Абсурдистан предизвиква обаче само поредното вдигане на вежди… Днес видях как една бабичка се загледа във витрината на една баничарница. В баничка за пеесе стотинки… Жената беше впечатляващо кльощава. Като срещна погледа ми, се притесни и избърза напред. Не си купи баничка. Не беше клошарка. Беше спретната женица, със стари, двадесетгодишни минимум дрехи, със закърпени, но чисти обувки… Избяга от неудобство, че мога да й купя баничка, каквото намерение всъщност имах. Не че ми е прочела мислите, просто знам, че го разбра. Това е днес България, май 2007, цъфтяща и празнуваща влизането си в ЕС. За някои хора това влизане обаче е факт. Те не ядат банички, петдесетте стотинки за тях са микроскопично малка величина, но те имат отношение. Прочие, насладете се:

Евгения Банева, главен мениджър на курортен комплекс Русалка и съпруга на собственика на “АКБ Форес” Николай Банев, дава интервю пред списание “Максимум”, публикувано и в „Дневник”

Евгения за шопинга:

- Пазарувам от Париж, Лондон, Рим, но напоследък от София, тъй като тук вече има много добри бутици като “Вижън”, Emporio Armani. (…) Последната ни мания с моята приятелка (…) е да си купуваме лимитирани чанти и обувки на Lous Vuitton. Тръпката е не че са толкова скъпи, колкото, че е чест да се сдобиеш с тях.

Евгения за последиците от глобалното затопляне:

- Слабост са ми кожените палта, но с глобалното затопляне усещам, че ще се наложи да се преориентирам. (…) А най-скъпите неща, които мъжът ми ми купува, са колите. Фен съм на спортните автомобили. От две години карам черно Porshe Cayenne, толкова ми харесва, че вече втора година не искам да го сменям.

Евгения ни споделя някои свои слабости, в частност - страстта си към автомобилите:

- Имаме от всички нови джипове по един, Audi-та, Porshe-та, ML Mercedes, Maybach, наскоро си взехме Rover за планините.

Евгения за страстта си към корабоплаването:

Въпрос на журналист: Вече изпробвахте ли луксозната яхта, която получихте като сватбен подарък от кумовете ви - семейство Барбукови?

- О, да (…). Първият гост, който стъпи на яхтата, беше приятелката на премиера Елена Йончева. Сергей Станишев през това време се гмуркаше около Русалка, а понеже тя си беше навехнала крака от тенис, целия ден прекарахме заедно на яхтата ни. С Елена сме добри познати по фитнес линия, преди ходехме заедно в залата на Правителствена.

Евгения споделя с нас как успява да си опази нервите:

Скоро ще имаме и самолет, но това за голяма корпорация като нашата е по-скоро необходимост, отколкото лукс - пести време и нерви.

——————————————

Каквото й да й пожелая, няма да я хване. Такива никога не ги лови. Те могат да си позволят и бъбречна трансплантация, на тях не им се налага да събират пари за присаждане на костен мозък, не им е притрябвало сърце - не са си го сменили, не им се е прияло баничка за петдесе стотинки - не са си купили. Няма да си хабя думите, не виждам защо да отиват на халос за това създание, така и така няма да я хване. No comment…