Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.05.2007 19:45 - Когато мисля-есе
Автор: mickeymike90 Категория: Други   
Прочетен: 568 Коментари: 0 Гласове:
0



Когато мисля

 

Какво е безкрайността? Ето пример за безсмислен въпрос. Изследвайки необяснимото, си задаваме много въпроси, а това е грешка. Не може да се пита за неща, за които нямаме никаква представа. Хората не могат да разберат безкрайността. Нашият разум е ограничен във времето, той е краен. За нас всяко нещо има начало и край - като живота, затворено е в определен обем - като земята и е запълнено с нещо. Няма празно. Празнотата най-вероятно е този бог, за когото всички тъй много говорят. Като казвам бог, се сещам за още доста въпроси, които нямат особено значение за нас, но се задават. По-скоро става дума за престиж сред мисловните състезатели да се обясни необяснимото, тъй като мисленето е много сериозно нещо. Дори децата стават сериозни, когато мислят.

Нашият свят е разделен на материално и духовно, на крайно и безкрайно, на понятно и непонятно. Това е така понеже познанието ни е сравнително. Самите термини го доказват - нематериално, непонятно и т.н. Определяме нещата, които не разбираме, като противоположни на познатите ни. Това е просто стадий от еволюцията....

А..., за мисленето..., добре. Аз например мисля всеки ден поне по веднъж, но това зависи от количеството поет материал за мислене. Преди, докато не бях още напълно оформен човек, мислех малко хаотично, а като още по-малък не съм подбирал специално и местата. Сега вече имам изградени навици и мисля на определени места и по горе-долу едно и също време от деня. Сутрин! Най-добре според мен се мисли сутрин след кафето, но може и преди това. Просто отиваш, сядаш и започваш да мислиш. Мислиш. Тихо е. Разглеждаш вратата пред теб. Пак мислиш. Тук си сам, далеч от всеки житейски проблем. Напрягаш се. Гледаш втренчено вратата. На челото ти се появява вена... и...

- О-о - лек стон и това е... цялата философия на мисленето. Това са едни от най-приятните мигове в ежедневието на мъжа. Преди да пуснеш водата, разбира се, хвърляш едно око на идеите, а после ги забравяш, като безкрайността.

Днес видях едно куче да мисли на улицата. Познах го по погледа, а то горкото беше толкова смутено, че всички го гледат как мисли.



Тагове:   мисля,   есе,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: mickeymike90
Категория: Други
Прочетен: 187850
Постинги: 47
Коментари: 96
Гласове: 154
Архив
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930