Прочетен: 22413 Коментари: 20 Гласове:
Последна промяна: 02.05.2007 00:33
Разказът “По жицата” е отпечатан за пръв път във вестник “Зора” от 26 ноември 1927г. През 1928 г. Йордан Йовков го включва в сборника “Вечери в Антимовския хан”.
Това е може би един от най-тъжните и в същото време оптимистични творби. Тя най-често се чете като диалог за вярата и надеждата, олицетворени от бялата лястовица
В своя разказ Йордан Йовков изразява много човешки чувства:тъга,обич,мъка,надежда,доброта.
Сюжетът на разказа „По жицата” е статичен: един пътуващ селянин се отбива от пътя си, за да запита случайно срещнат пастир за някакво село, и продължава по пътя, без да научи нещо. Повествува не разказът, а „разказите в разказа” т.е. повествователят „се доверява” на персонажите и на техните гледни точки за нещата.
Просто един разказ,написан на обикновена хартия,но това,което го прави специален ,е смисълът му.Той се състои само от един кратък диалог между Моканина и бащата на болното момиче.Те не се познават,за първи път се виждат,но болката е тази,която ги сближава.Болката и надеждата...
Болката и страданието срещат двама добри хора Гунчо и Моканина-единия сломен от трагичната си съдба,а другия мъдър и честен,благороден и духовно щедър приема чуждата болка като своя.
Изпитващ състрадание,той изрича своята благородна лъжа за да не угасне надеждата и вярата в спасението.Така добротата,вярата и надеждата помагат на героите да окажат съпротива на злото и да приемат чудото като спасение.
Диалогът им е лаконичен-нищо особено не си казват,просто споделят.Но това,което е наистина завладяващо е монолога в сърцето на Моканина.Той напълно съзнава,че момичето няма да види търсената бяла лястовица.Знае това,но е длъжен да дари вяра и надежда на момичето,защото какво е един живот без вяра?Какво е една съдба без вяра?Момичето може и да умре...но до последно ще живее с надежда,защото Нонка не е обърнала гръб на вярата си,тя отдавна е затоплила студенината от змията на гърдите си,тъй като надеждата е дълбоко в душата и и там никой не може да я победи.Включително смъртта...
Моканина лъже,че е видял бяла лястовичка,но дълбоко в себе си той самия би желал да е наистина така. Чрез лъжата си Моканина цели да запази единственото и може би най-ценното ,което и е останало-надеждата.Само така Нонка би могла да пребори болестта и всичко останало. . Сам не вярващ в чудодейната сила на бялата лястовичка, той изрича спасителните думи на момичето:”Ще я видите, чедо…и ще оздравееш”, защото знае, че само надеждата може да се противопостави на болката и смъртта. . Репликата: „Ще я видите...” е изречена с тона на заклинание, на пророчество, на благослов. Бъдещето време е перифраза на молитвеното „Амин” („Да бъде”)
Моканина е мъдър и добър човек. Той знае, че надеждата съживява човешкото сърце. Знае, че има добро в живота и ако човек вярва в него, то се случва. Затова Моканина щедро и великодушно подарява на тези непознати хора, вярата, че и те ще срещнат доброто.
Последното, изречено от него все още в присъствието на Гунчо и семейството му: благословът: „Хайде, със здраве!”- равностойно на „Останете си със здраве”- е пожелание за преодоляване на отчаянието, възвръщането на надеждата-изцеление
И макар да възкликва"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!",Моканина се надява тази мъка да бъде превъзмогната чрез вярата-чрез това,което той дарява на момичето.
Тенденциозни в значението са някои имена и факти в разказа. Гунчовото село се нарича Надежда. От него семейството тръгва по безкрайния път на надеждата.(Селото към което несретното семейство пътува е Манджилари/от румънски-Надежда/). Нонка е родена „по Богородица". Богородица въплъщава майчината закрила, милосърдието.
Не е случаен изборът и на едно съпаралелно събитие - наближаването на Преображение Господне.Бялата лястовица („досущ бяла, като сняг") става символно означение на божията любов и милосърдие. В очите на Нонка грее също светлината на вярата в „бялата лястовица”- най-съкровена вяра в доброто, лишена от логиката на разума - така, както се вярва в Бог.
Дори животът да отрича чудото, ние хората винаги ще вярваме в него, защото то ни прави хора.
Разказът е една мъдра притча за човешката болка и разбиране,и послание, че в добротата,Вярата,Надеждата и в братската любов и съчувствие се крие пътят към спасението и доброто.
Тази творба е оптимистична - защото това е разказ за човешката сила и вяра-разказ за това,че има хора като болното момиче,които се борят за щастието си,които изпитват жажда за живот,жажда за щастие,хора,които се борят въпреки всички трудности и които не дават да бъдат сломени от нищо,дори от булото на смъртта…
Животът е една телеграфна жица,отрупана с черни лястовици....,бялата лястовица е вътре в нас самите!
Единственото,което трябва да направим е да вярваме в нея, да не я пускаме да отлети от нас!
И както Йовков е казал: “С мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго- любовта между хората.”
09.05.2007 17:21
И също ми помогна много,за да направя съчинението си разсъждение! :)))
13.05.2007 09:28
30.05.2007 16:41
07.07.2007 19:31
20.04.2008 19:51
15.05.2008 23:24
18.05.2008 21:47
18.05.2008 21:48
21.05.2008 17:46
18.05.2009 18:49
01.06.2009 15:18
02.06.2009 17:10
04.06.2009 20:52
03.05.2010 18:34
03.05.2010 19:47
03.06.2010 16:19
17.02.2012 20:14
19.02.2012 13:46
21.10.2012 00:46
27.10.2012 22:51
2. :)))
3. esen
4. celebrities
5. wildroses
6. krasi7
7. leif
8. turbo4
9. политика
10. reklami
11. размисли и реклами
12. ДжиДжиБиДжи
13. Звездичка
14. Славейче
15. mmm...
16. lemonpie
17. Любим линк