Човешката душа. Едно от най-сложните неща на света. Всеки желае да бъде духовно богат. Много младежи се опитват, но остават загледани в залеза. Заслепяват се от червената светлина. Душите им падат мъртви в началото на без това трудното си житейско съществуване. В края на тунела има светлина, но токът става прекалено скъп. Не може да бъдат захранвани електрическите крушки. Ами сега на къде? Какво е това наше общество,в което живеем днес? Връщаме се хиляди години назад. Ценностната система се разрушава. Страхът се разпространява на всякъде. Всеки се крие в своята черупка. Очаква някой да я разбие с чук. Но няма кой. Това е днешният свят. Нищо не се получава безплатно. А може би само животът. Раждаш се, прохождаш, учиш, създаваш семейство. След това просто сядаш и започваш да чакаш смъртта. Но къде е смисълът в това? Заобиколени сме от общество, което постоянно говори за равноправие. Което желае край на войните. Моли се за мир и любов. А в същност никой не прави нищо по въпроса. Всеки един от нас обича да мечтае. Било за тези неща или нещо друго. И аз обичам да мечтая. Най-често мислите ми биват спохождани от една представа за идеалното общество. Обществото,в което аз искам да живея. Какво е то? Каква е разликата м/у реалното и това от мислите ми?
В моят свят всеки е равноправен. Всички имат право да се изявяват. Младите на биват пренебрегвани. И те имат какво да дадат. Отделя се повече внимание за образованието. За духовното богатство на хората. Още от малки децата биват учени какво е честност и доброта. Всеки помага на другия. Има повече възможности за реализиране на мечтите. Представете си едно общество, което не е ограничавано само работа. Място, където всеки може да изкаже мислите си на глас. Да осъществи желанията си. Вървенето по улиците вече не е заплашено от смърт, кражба или нещо друго. Всички се движат с гордо вдигната глава. Всеки дава своя принос към обществото. Индустрията се развива. Фабриките заработват. Откриват се нови работни места. Така никой няма да се чувства безполезен. Няма да има гладуващи. Започват работа много университети и училища, в които всеки един да има право на образование. Светът се превръща в едно чудесно място за живот. Няма да има неуки. Конкуренцията ще е голяма. Всеки ще се бори не за повече пари, а за ново откритие. Нещо, което да помогне на обществото ни. Би било наистина чудесно да живееш на такова място. Някъде, където и твоята дума да важи. Където управляващите не са хора търсещи само материални блага. Красотата няма да е най-важното нещо на света. Преди всичко ще се гледат качествата на човек. Желанието му за работа. Завистта и омразата постепенно ще бъдат запратени в най-дълбокото кътче на съзнанието ни. Ще се започне да се обръща внимание на красотата около нас. Ще бъде видяна магията на тази игра наречена „живот”. Никой няма да е губещ в нея. Ще се чува само смях. Усмивката ще е неделима част от живота на всички. Разбира се никой няма да бъде лишен от правото си да греши. Но тази част от живота няма да бъде толкова катастрофална. Всеки един ще се намира поуката във всичко. Ще се обърне една нова страница на живота. Тайната на спогаждането между природата и човека ще бъде отгатната.
Сърцата ни ще бъдат притежание на любовта и трудолюбието. На добротата и честността. Затова си мечтая аз. За едно такова общество. Изведнъж мислите ми биват прекъснати от изсвирващ клаксон. Оглеждам се. Къде съм? А, да, в реалността.